Индия и Израел се сближават. Тях ги свързва държавно подкрепян национализъм и етнически чистки.
Kapitál
Докато Пакистан успя въпреки близостта си до Техеран да използва войната в Иран, за да спечели дипломатически кредит чрез застъпничество за прекратяване на боевете, Индия избра друг подход: безусловна подкрепа на своя израелски съюзник и доставки на оръжия, използвани в Газа. Освен това Индия и Израел се сближават и идеологически.
Докато Пакистан успя да използва войната в Иран, въпреки близостта си до Техеран, за да получи дипломатически кредит, като се застъпи за прекратяване на боевете, Индия избра друг подход: безусловна подкрепа на своя израелски съюзник и доставки на оръжия, използвани в Газа. Индия и Израел също се сближават и идеологически.
През февруари 2026 г., само няколко дни преди атаката на САЩ и Израел срещу Иран, индийският премиер Нарендра Моди пристигна на официално посещение в Тел Авив. Целта му беше укрепване на двустранните отношения чрез „специално стратегическо партньорство, насочено към мир, иновации и просперитет“. Следващата атака Моди не осъди, а само изрази „дълбока загриженост“.
При атаките на 7 октомври 2023 г. индийският премиер беше по-малко сдържан. Тогава той беше сред първите лидери, които осъдиха действията на Хамас. Незабавно го обяви за терористична организация и направи няколко жеста в подкрепа на Тел Авив. Едно от тях беше изпращането на хиляди строителни работници в Израел, за да компенсират липсата на работна ръка след отменените работни разрешителни за жители на Газа от 10 октомври. Поддръжниците на национализма, излъчван от партията Бхаратиа джаната (BJP, Индийската народна партия), тогава бързо поеха инициативата: организираха няколко събрания в подкрепа на Израел, на които се чуваха викове като „Да живее Индия, да живее Израел!“. Повечето публикации с хаштагове #IsraelUnderAttack (Израел под атака), #IStandWithIsrael (Стоя зад Израел), които заляха социалната мрежа X, произхождаха вероятно от Индия.1
Въпреки че през май 2024 г. Ню Делхи изрази подкрепа за приемането на Палестинската държава в ООН, през последните години Индия обикновено се въздържа при резолюции, свързани с Израел. Моди така поставя стратегическа посока, която все повече отдалечава югоазийския гигант от първоначалната му пропалестинска ориентация.
Индия, бивша британска колония, беше една от първите страни, осъдили Балфурската декларация от 1917 г., която подкрепяше създаването на „национален дом за еврейския народ“ на територията на Палестина – тогава принадлежаща към Османската империя. „Палестина принадлежи на арабите, както Англия принадлежи на англичаните или Франция на французите“,2 написа през 1938 г. Мохандас Карамчанд Ганди (наричан още Махатма), бащата на индийската борба за независимост. През 1947 г. Ню Делхи гласува в Общото събрание на ООН против разделянето на Палестина. Индия беше и първата неарабска страна, която призна Организацията за освобождение на Палестина като представител на палестинския народ и посрещна Ясер Арафат с почитания, предназначени за държавни глави. Въпреки че през 1950 г. Индия призна Израел, на нейна територия беше предоставена само имиграционна служба в Мумбай, на повече от хиляда километра от посолствата в Ню Делхи (такова представителство Тел Авив получи чак през 1992 г.).
Тяхният общ враг е „тероризмът“
На заден план обаче Индия се стремеше към благосклонност от Израел и проявяваше интерес към неговите военни знания. По време на конфликта с Китай в Хималаите (1962 г.) индийският премиер Джавхарлал Неру поиска военна помощ от своя израелски колега Давид Бен Гурион. Неру обаче поиска корабите, превозващи оръжия, да не плават под израелски флаг, което Израел не изпълни. През 60-те години в Ню Делхи (макар и официално да се отричаше) пристигаха високопоставени израелски офицери или представители на Мосад, за да предават на Индия своите военни знания. Елитен отряд на Мосад обучи индийската армия, която през 1984 г. нападна въоръжени групи сикхи в Пенджаб.
От началото на 90-те години Индия започна да се сближава с Израел и заради това, че армията й беше оборудвана със старомодна съветска техника, в страната липсваше вътрешна оръжейна индустрия, а икономиката започна да се отваря все повече. След трите ядрени теста през 1998 г. върху Индия беше наложена технологична ембарго, но Израел продължи да доставя необходимите запаси, а когато през следващата година индийската армия се сблъска с недостиг на боеприпаси в конфликта с Пакистан, отново Тел Авив помогна. В следващите години израелските военни знания бяха използвани срещу автономистки движения в Кашмир, както и срещу маоистката революционна партизанска група. Постепенно те се утвърдиха като част от контрареволюционната политика на държавата.
Индия в момента е най-големият купувач на израелски оръжия, като годишните покупки достигат почти 2 милиарда долара, което представлява повече от 40 % от израелските продажби. Израел е общо третият по големина доставчик на Индия – след Русия и Франция. А Индия продава военната си техника на Израел, което разкри и видео, на което на развалините от ракета, изстреляна от израелски самолет срещу бежански лагер в Газа, е написано „Made in India“.3
От идването на Моди на власт през 2014 г. обаче основната движеща сила в съюза между двете държави е идеологията. Това е свързано с прилики между политиката на индийския и израелския лидер, а именно между хиндуизма от една страна и сионизма от друга. Първият се бори за Индия, принадлежаща на хиндуистите, а вторият – за Израел, принадлежащ на евреите. И двамата лидери ефективно използват етнически чистки, вътрешна колонизация и държавно подкрепяна ислямофобия за постигане на своите цели. Непременно затова съпругата на Бенямин Нетаняху посрещна Моди на летището в оранжево облекло: това е цветът на Rashtriya Swayamsevak Sangh (RSS), стогодишната хиндуистка супремасистка организация, която формира политиката на Моди. Идеологиите на двамата водачи черпят от сходни лексикални полета, като честват престижа на техните „древни цивилизации“, които са „свързани вече повече от две хиляди години“, или възхваляват своите „велики демокрации“, обградени от същия враг – „тероризма“.4
Високият интерес на хиндуистките националисти към сионзма е може би единствено сравним с техния интерес към нацизма, който се превърна в източник на вдъхновение при решаването на „мюсюлманския проблем“.5 Индийско-британският интелектуалец Панкъдж Мишра в книгата Светът след Газа (Зулма, 2025) си спомня за своята националистическа фамилия и споменава и плаката на бившия началник на Генералния щаб на израелските отбранителни сили Моше Даян (1915 – 1981), който дълго време беше окачен в неговата стая. В тази мисловна вселена си личи сионсткият модел със способността си да рисува мюсюлманите като вътрешен и външен враг едновременно. „Независимо дали ги наричаме Палестинци, Афганци или Пакистанци, коренът на проблема за евреите и хиндуистите е ислямът“, пише Рохит К. Вяасман, лидер на американското крило на фашистката организация Баджранг Дал и основател на движението Hindu-Jewish Unity.
Модераторите на няколко реакционни частни телевизионни канала в Индия многократно изразяват подкрепа за Израел. „Ние сме жертви на същите радикални ислямистки джихадисти и терористи като Израел. Израел води тази война за всички нас“, заяви например Арнаб Гошвами в телевизионния канал Republic Media Network.
В страната, където бойкотът беше една от основните форми на борба за независимост, призивите за прекратяване на търговията с Израел парадоксално се появяваха рядко. Въпреки това, индийската фабрика Maryan Apparel Private Limited, която вече осем години произвеждаше униформи за израелската полиция, отказа в края на октомври 2023 г. всякакви нови поръчки в отговор на израелските бомбардировки в Газа. През февруари 2024 г. синдикатът на работниците по водния транспорт Water Transport Workers Federation, свързан с Индийската комунистическа партия, заплаши, че няма да товари кораби, превозващи оръжия за войната в Газа. На 21 октомври 2024 г. комунистическата партия организира демонстрация пред фабриката на Elbit в Хайдарабад, изисквайки незабавно прекратяване на производството на оръжия за Израел.
На събрания в подкрепа на Палестина обаче стотици демонстранти бяха задържани за нарушаване на обществения ред или за заплаха за националната цялост и единство. Забраняваха се и молитви за Газа в джамии. Палестинските знамена бяха многократно конфискувани, а привържениците на хиндуисткото превъзходство съобщаваха за техните носители на полицията, която ги разследваше незабавно за престъпление „висене и развяване на чуждоземно знаме на индийска територия“. Такова престъпление обаче не съществува в индийските закони.7 Да добавим, че срещу онези, които вееха израелски знамена по време на демонстрации в подкрепа на Израел, не бяха предприети никакви мерки.